<p>Ричард Матисън</p><p>Сирени</p>

Хотел. Частен.

Нощ. Дълбока, тъмна.

Полъх. Лек. На вятъра.

Потръпване на завесите.

Легло. Тя гърчи се в чаршафите, изпъва ги с младите си ръце.

Жертва на кошмари. Зловещи, хаотични.

И е невъзможно да им се изплъзне.

Върти се, преобръща се в леглото. После се пробужда. Ужасена, плувнала в пот.

Няма време да противодейства.

Нещо я обсебва. То няма форма. Няма измерения.

Нематериално е.

Захвърлена е на земята. Пленена като бик, с крака, препънати с ласо.

Топка в гърлото й се надига. Ужасен вой на устните засяда.

Зениците се разширяват. Налети с кръв, очите бълват страх и ужас. Влажни.

Застинала е неподвижно. Премазана, овързана.

Съвършеното й тяло е разголено. Краката й разкрачени са, а там, между бедрата — тупти, пулсира нещото в нея.

Писта за излитане. Или за приземяване, по-скоро. Подслон, убежище за чужди страсти. Поне да знаеше чии.

Неопределима, неясна, похотливата материя прокрадва се между бедрата й. Прониква в нея.

Потръпване. А после напън. Изпразване. Нежните й китки са безжизнени. И няма кръв.

Напразно шава тя с пръсти. Не вижда нищо. А и няма нищичко за гледане.

Опитва се да се надигне рязко, с нещото да се пребори.

Поваля я плесница. Жестока, тежка.

Бузата й се зачервява, сякаш изгорена е. Студена пот облива я и тръпки я побиват.

Мръсни, черни нокти я раздират по гърдите. По кожата избиват петънца ръждиви. Зърната й са щипани, захапвани, осмуквани.

От хиляди езици. Смрадливи, лигави. Зловонни. Грапави.

Всякакви езици.

Тя вие. Стене. Пъшка.

Стотици са ръцете. Китките отрязани. Навират гнусните си израстъци в устата й. Очите й търсят да се вкопчат в някакво лице. Подобие на нещо. Но срещат само мрак.

Други някакви израстъци от твърда плът. Проникват я. Пронизват цялото й тяло. Като безумно остри саби, а тя като че ли е тяхна ножница.

Болка.

Изваяние. На формите й.

Красота.

Дори и в страданието.

Дочува смехове. Ненавистни, стаени. Зловреден хор.

А нещото желае я._Те_ желаят я.

Дебели пръсти. Безформени.

Дамгосват я като с желязо, разединяват, разчленяват я. Опипват я отвсякъде.

Безпомощна, тя втренчила е поглед в свойте снимки по стената. Точно срещу нея залепени. Нейната усмивка. Нейните коси. Ликът й.

Невероятно съвършенство.

Раздалечават още повече бедрата й. А те са загорели, сладострастни. Апетитно примамливи.

Свирепи пръсти впиват се навътре.

Устните й са нахапани, целувани брутално. Грубо. Устата й кърви. Зловещи смехове отекват. Някой разграбва в дезодорантите на тоалетната й масичка. Флаконите политат към стената. Експлодират в екстаз. Тубите и кремовете също. Мазен фон дьо тен се стича лепкаво надолу. Сякаш кръв тече. Стената сякаш прокървила е. Намазват устните й с червило. Гърдите също.

С обездвижени ръце, крака — тя е разчекната, превърната в странен Х, покрит със синини.

Започват те да стенат. Безликото им множество. Нематериалните. Неземните.

Отново бият я. Отново е раздрана.

Безчувствена е, кожата изтръпва. Загрубява. Става твърда.

Стонове изпълват стаята. Влажния й мрак.

Притискат я върху матрака. Не, това не ги задоволява. Натискат още. В него искат да проникне. Като дете, което с пръстите си в пластелина моделира.

На свой ред те си я прехвърлят. Засмукват я между краката, по тила. Изпълват й устата с нещо твърдо и горещо, влажно, лигаво.

Те десет са. Не, двайсет.

Петдесет.

Стотици. Хиляди. И винаги са повече.

Безумие. Не може да ги преброи. Насред чаршафите подгизнали, окървавени, тя губи и съзнание. Пропада в дебрите на мрака.

Линейка. Спешна помощ.

Пристегната с ремъци върху носилката за болни, тя трака със зъби в колата.

Очите й широко са разтворени. Невиждащи. От сълзи.

Санитар опитва се да я успокои. Попива с кърпичка челото й. Да, тя ще се оправи.

Виновните ще бъдат хванати. Така поне е чул да казват полицаите.

А тя е толкова красива. И той го потвърждава, при това не от куртоазия. Защото наистина така е.

Шофьорът се извръща. И той съгласен е. Продължава да шофира.

Вой.

Не, сирени вият в нощното тъмнило. Сирени. На линейката. Раздират мрака на нощта.

Това е той. Шофьорът на линейката. Спомня си за филмите, в които я е гледал. Всичките му негови приятели я обожават. Луди са по нея. И по филмите й. Падат си най-вече по сцените, в които тя е гола. Където съблазнява камерата. Мъжете по света.

Да, сцените. Страхотни са. А още по-страхотни са онези, в които има чукане. Перверзия. И сладостна възбуда. Силни тръпки. Като за мъже. Но истински мъже.

Шофьорът.

Той спомня си, че тя го е възбуждала. Неописуемо, жестоко. Че го е карала да страда от желание. По нея.

Шофьорът. Наблюдава я в огледалцето. Гърдите й — перфектни, едри, твърди. И си представя. Той фантазира. В мислите си.

Съвършенството, което даже и кръвта пролята не може да обезличи.

Шофьорът. Погледът му я разкъсва, обезумял е от желание. Размазва дясната й гръд, а после я разрязва.

Шофьорът. Представя си, че е в нея, че я дълбае, че я изпълва. Че я кара в див възторг да вие. Той.

А после бликва още кръв, когато мислите му още по-перверзни стават.